Когато браузърът реши да оценява всички сайтове вместо вас

Някога интернет беше по-дива и непредсказуема територия. Нямаше сложни алгоритми за модериране, а браузърите се опитваха да контролират съдържанието чрез мета данни. Звучи като далечна история, но точно така изглеждаше уебът през 90-те.

Днес, когато разработваме облачни инфраструктури и се грижим за техническото SEO на нашите домейни, лесно забравяме колко странни идеи са имали пионерите на мрежата. Една от най-интересните и донякъде абсурдни страници от войните между браузърите е опитът на Internet Explorer да въведе система за оценка на съдържанието. Това е добър пример как добрата идея може да се сблъска с реалността.

Идеята: Стандартизирана система за оценка на съдържание

В средата на 90-те някой в Microsoft погледна хаоса в ранния интернет и се замисли: ами ако просто оценяваме всичко?

Така се роди RSACi (Recreational Software Advisory Council — Internet), базиран върху стандарта PICS (Platform for Internet Content Selection) — усилие на W3C да създаде универсална рамка за класификация на съдържание. В теорията изглеждаше логично:

Сайтовете трябваше да добавят доброволно мета данни към страниците си, описващи съдържанието по четири категории:

• Violence (от липса на насилие до графично насилие)
• Nudity (от липса до експлицитно)
• Sexual content (от липса до експлицитно)
• Language (от липса до нецензурни думи)

Администраторите на браузъра можеха да задават лимити за всяка категория и да ги заключват с парола. Страници, които надвишават лимитите, се блокираха. Целта беше децата да не попадат на съдържание, което родителите смятат за неподходящо.

Това изглеждаше като идеално демократично и саморегулиращо се решение. Всъщност беше напълно нереалистично.

Защо системата не се наложи

Основният проблем на всяка система, която разхва на доброволно спазване на правила, е, че почти никой не я спазва.

На практика няколко сайта само направиوا RSACi оценки. Когато включите функцията в IE, имате две трудни избора:

1. Разрешавате неоценени сайтове — тогава системата става безсмислена, защото 99.9% от уебът е без оценка
2. Блокирате неоценени сайтове — тогава браузърът ви достъпва едва 20 страници от целия интернет

Някои администратори правят списъци с разрешени или забранени адреми, но това работи само за малки мрежи.

Основната грешка беше, че системата искаше от собствениците на сайтове да оценяват честно своето съдържание и да се подчиняват на ограниченията. Това е като да кажем да