Когато BitTorrent се опита да убие сървъра

Представи си, че отваряш уебсайт и без да подозираш, вече си част от неговата инфраструктура. Не си просто читател — ти си разпределителен възел. Това е странната идея зад Project Maelstrom — амбициозният и накрая изоставен експеримент на BitTorrent Inc. в peer-to-peer уеб хостинга.

През април 2015 г. BitTorrent обяви публичната бета на Maelstrom — браузър, базиран на Chromium, който разпространяваше уебсайтове чрез същия P2P протокол, променил споделянето на файлове. Обещанието беше примамливо: край на скъпите централизирани сървъри, край на единичните точки на провал, край на паниката в полунощ когато сметката за хостинг изскочи.

Какъв проблем се опитваше да реши

Преди да го отпишем като куриоз, да видим какъв проблем адресираше. Традиционният уеб хостинг е изненадващо крехък. Обикновеният сървър струва пари, изисква поддръжка и представлява единична точка на провал. Когато GitHub падне, хиляди сайтове изчезват. Когато облачен доставчик има проблеми, цели бизнеси спират работа.

Maelstrom по същество се опитваше да приложи същата излишъчност, която прави BitTorrent почти неубиваем, към скромния уебсайт. Ако всеки посетител стане seed, няма централен сървър за атака или претоварване. Разходите за трафик не се умножават с посещаемостта — те се разделят из мрежата.

Звучи познато? Тази визия предрече дебатите, които водим и до днес за edge computing, CDN-и и децентрализирана инфраструктура. Мечтата за уеб, който не може да бъде цензуриран или свален офлайн, винаги е била привлекателна.

Какво всъщност се случи

Тук историята става мътна — и това е частта, която кара всеки разработчик да се намръщи. BitTorrent пуснаха Maelstrom с грандиозни фанфари, публикуваха няколко блог публикации, и после... тишина. Проектът никога не беше официално убит. Той просто се изпари.

Разрови се из общността на distributed web днес и ще намериш хора, които помнят Maelstrom ясно — но спомените им са изненадващо ненадеждни. Някои кълнат, че е използвал секретен патентован протокол. Други твърдят, че е бил изцяло с отворен код. Истината е някъде по средата: браузърът сам по себе си беше патентован, но върху основата на open-source libtorrent.

Истинският проблем? Документацията. BitTorrent очевидно са вярвали, че "работи на BitTorrent!" е достатъчно обяснение за разработчиците. Имаше Python скрипт за създаване на торенти от уебсайтове, но нямаше истинско ръководство за разработчици, никаква API документация, никакви общностни ресурси. Проектът беше недовършен при пускането и изоставен преди някой да успее да го довърши.

Проблемът с обновяванията, който никой не реши

Дори и Maelstrom да имаше по-добър маркетинг, той се сблъска с фундаментално техническо предизвикателство: как обновяваш разпределен уебсайт?

Традиционните торенти са статични манифести — промениш файл, счупиш криптографската подпис, и всеки клиент отхвърля "корумпираното" ти качване. Разширенията на протокола на BitTorrent за променливи торенти съществуваха на хартия, но тяхното прилагане по user-friendly начин се оказа неуловимо.

Това не беше невъзможен проблем дори през 2015 г. Протоколни разширения като BEP-39 (обновяване на торенти чрез feed URL-и) и BEP-44 (съхранение на данни в DHT) даваха теоретични решения. Но BitTorrent така и не пуснаха имплементацията, която щеше да направи Maelstrom жизнеспособен за нещо повече от статични HTML страници.

Защо това все още има значение

Maelstrom се провали, но духът му преследва съвременната уеб разработка с добра причина. Мечтата за децентрализиран хостинг не умря — тя просто еволюира.

Днес виждаме нов интерес към разпределени системи: движението IndieWeb, социалните мрежи с ActivityPub, IPFS за адресиране на съдържание и блокчейн базирани хостинг решения. На всеки няколко месеца нов стартъп обещава най-накрая да разбие кода на наистина устойчивата уеб инфраструктура.

Поуките от Maelstrom са ясни:

1. Децентрализацията изисква инфраструктура — дори в P2P система ти трябва известна централизация за bootstrapping
2. Документацията не е опционална — колкото и да е умна технологията ти, разработчиците няма да я ползват без ясни ръководства
3. Обновяванията са трудни — променливото съдържание е нерешеният проблем в разпределения хостинг
4. Визия без изпълнение е vaporware — BitTorrent обявиха твърде рано, подкрепиха твърде малко и изчезнаха твърде бързо

За разработчиците и стартъпите днес Maelstrom е поучителна история, увита в вдъхновяваща идея. Бъдещето на уеб хостинга най-вероятно ще е разпределено — но който и да го изгради това бъдеще, ще трябва да се поучи от призраците на проекти като този.

Сървърът още не е мъртъв. Но някъде, Maelstrom все още сее.

Какво е твоето мнение за децентрализирания хостинг? Сподели мислите си — ще се радваме да чуем от разработчиците, които изграждат следващото поколение устойчива уеб инфраструктура.